Разходите за здравеопазване призовават правителствата да не повтарят минали грешки при възстановяване от COVID-19

- Офисът на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи подчерта необходимостта правителствата да поддържат по-високо ниво на публични разходи за здравеопазване в полза на обществото, въпреки очаквания бюджетен натиск след пандемията. Докладът, "Разходите за здравеопазване в Европа: навлизане в нова ера”, е първият задълбочен анализ на разходите за здравеопазване във всичките 53 държави-членки на Европейския регион на СЗО за почти 2 десетилетия.

Здравните разходи като политически избор

Докладът установява, че разходите за здравеопазване са нараснали преди финансовата криза от 2008 г. Значителното отклонение от публичните разходи за здравеопазване в отговор на кризата обаче не беше отменено през следващите години. Между 2013 г. и 2018 г. плащанията от джоба нараснаха по-бързо от публичните разходи за здравеопазване в повечето от страните с по-нисък среден доход в региона и в около половината от страните с по-висок среден доход и с висок доход. Строгите икономии в здравния сектор – бюджетни съкращения и ограничения на покритието – подкопаха националния и регионален напредък към универсално здравно покритие. Това наложи разходите за здравеопазване върху домакинствата, увеличи плащанията от джоба, доведе до незадоволени нужди и финансови затруднения и изостри социално-икономическите неравенства в и между страните.

Здравните разходи като инвестиция

COVID-19 показа важността на стабилните здравни системи и дългосрочните ползи от инвестирането в здравето на населението. Държавите бързо мобилизираха допълнителни средства за здравната система в отговор на пандемията, но лечението и предотвратяването на COVID-19 и справянето с въздействието на прекъсването на услугите ще изисква непрекъснати инвестиции през следващите години. Устойчивите увеличения на публичните разходи за здравеопазване, съчетани с добре проектирана публична политика, могат да смекчат отрицателните ефекти от COVID-19, като същевременно изграждат устойчивост на здравната система. Докладът също така подчертава, че разходите за първични здравни грижи представляват по-малко от половината от всички разходи за здравеопазване, въпреки че са рентабилен начин за предоставяне на здравни грижи на общностите. СЗО призова допълнителен 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) като публично финансиране да се изразходва за първична здравна помощ.

Намерете пълния доклад (на английски език) тук.

Европейска работна програма

Намаляването на публичните разходи за здравеопазване след финансовата криза нанесе щети на здравните системи. Необходими са увеличени публични инвестиции в здравеопазването в повечето страни, за да се постигне напредък към универсално здравно покритие и да се подобрят здравето, благосъстоянието и защитата от извънредни здравни ситуации – цели, които са централни за Европейска работна програма 2020–2025 г. – „Обединени действия за по-добро здраве в Европа“.

Намерете допълнителна информация (на английски) тук.

Тип
Организации и инициативи, работещи по неравенства в здравеопазването
Тема
Финансова сигурност, социална защита, социално включване, достъп до грижи, бедност
Държава
Европа
ниво
европейски
година
2021


Назад към базата данни